За книгата: година / От преводача-съставителСъбитията, за които искам да говоря, след като реших много свободен превод на еротични английски разкази, покриват доста голям период от управлението на двама английски крале Хенри VII, 1485 - 1509, и Хенри VIII, 1509 - 1547. В онези далечни времена, историите за които са събрани в тази книга, много езици и диалекти са били в използване на територията на доблестната стара Англия. Обръщението „ти“ все още не е забравено. Неслучайно оставих линкове към френски, италиански думи и латински. Читател, който не е запознат с живота и обичаите от онова време, може да бъде шокиран от жестокостта, която цареше в обществото, но тогава подобно отношение беше в реда на нещата „Може би студеният климат първоначално е бил тласък за развитието на ангажимент към бичуване сред англичаните. „Никъде по света не намираме толкова дълбока привързаност към пръчката“ [BJ Hurwood, The Golden Age of Erotica, Tandem, 1968, p. 105.]Пръчките бяха на голяма почит в Англия. В началото на 16 век изтезанията са официално забранени, но биенето с пръчки се счита за библейско наказание и се използва широко за домашно възпитание, в съдебната и училищната практика. Нещо повече, флегматичните шотландци дори плетоха брезови пръти за износ в Холандия! „Бичуването е било толкова широко разпространено сред всички класи на обществото и сред хора от всички възрасти, че бичуването може да се счита за най-интересната характеристика на английския сексуален живот.“ Именно пръчките помогнаха на Хенри VIII да развърже езиците на заговорниците и да изпрати една от съпругите си, Ан Болейн, на кълбото. Друг цитат: „Манията за бичуване [желанието да се бичуваш и биеш сам] и предпочитанието, дадено на пръчките, може да се счита за чисто английска злоупотреба. То беше толкова широко разпространено сред всички класи на обществото и сред хора от всички възрасти, че ни позволява да считаме бичуването за най-интересната характеристика на сексуалния живот на англичаните" [I. Bloch, Сексуалният живот в Англия, Corgi, 1965, p. 270.]В добрата стара Англия телесното наказание процъфтява до най-висока степен във всички класи на обществото. Сред аристокрацията по това време ударите се считат за най-разпространеното наказание за всяко провинение; обикновените хора също ядат изобилие от брезова каша, както по решение на собствениците, така и по присъда на съда сър Томас де Брюн Мор [1478 - 1535], английски хуманист , държавник и писател наказваше възрастните си дъщери с пръчки, направени от паунови пера! Попитан как възпитателите трябва да се отнасят към младите принцове, кралят без колебание отговори: „Ако го заслужават, заповядайте да ги изтръгнат! !“ Що се отнася до описанията на ежедневието на манастира, ще си позволя да се позова на Густав Шулц през 1872 г. „Основното зло в манастирите, особено в английските женски манастири, е наказанието на провинилите се монахини и послушници с пръчки или камшик по голото им тяло. ; това, както отбелязват лекарите, силно стимулира сексуалния апетит, който, не намирайки удовлетворение по обичайния начин, тласка младите момичета в манастирите към мастурбация или хомосексуален порок, а често и монахини-учители и техните ученици. Това изобщо не е клевета срещу манастирите. Многобройни мемоари, дневници, бележки и устни разкази след женитбата на редица дами, които са се обучавали в различни манастири, потвърждават всичко това.“ Такива бяха заповедите. По отношение на принципа „нека жената се страхува от мъжа си” в Англия до края на 20 век съпругът е имал право по свое усмотрение да „учи” жена си с тояга, камшик или друг инструмент на негов избор. Едва през миналия, двадесети век [да не говорим за по-древни времена], всички видове пръчки, колани и пръчки бяха атрибут на всяка английска школа. Още при влизането в аристократичния Итън родителите на учениците са били таксувани за пръта. Представители на най-благородните семейства не са избягвали жестокото родителско бичуване от векове Освен това, където има любов, има и зли духове.